Глава III

Здравейте!

Споделям  ви  глава  III -последната глава,която ще споделя.Предстои ви запознаване с част от главните герои. Приятно четене! ,v 

                           

                                     ~ Г Л А В А  I I I ~

                                                                           Нови Чувства

Изтекоха  седем  години, откакто  детето бе  попаднало при  младата жена, а едва започваше да се приспособява към живота в  дъждовните гори.А в катеренето по дърветата изобщо не го биваше!

Понякога Лийна говореше с по-възрастните майки за скъпото си дете. Нито една от тях обаче не можеше да разбере защо то е толкова изостанало и  непохватно дори в такава проста работа — да си намира храна.

Но въпреки това Тау бе едно любопитно хлапе.С началото на тези седем години,той откриваше множество  интересни факти.А след като навърши десет, той започна да се развива  все по-бързо и догони своите връстници. Като поотрасна, вече се катереше майсторски по дърветата, а на земята правеше такива фокуси, каквито малките му братя и сестри не смееха да повторят.

Тау се отличаваше от тях по много неща. Често пъти се учудваха на хитростта му. Въпреки,че  той бе по-слаб и по-малък на ръст. Той бе все още дете, но какво дете! Още от малко дивачето се научи да прави върви, усуквайки и свързвайки дълги треви. С тези върви при всеки сгоден случай връзваше ръчичките на Абена или пък се мъчеше да я хване под мишниците и да я завърже по ниските клони на дърветата.

Играейки постоянно с връвчиците, момчето се научи да прави груби въжета и примки, с които си играеха и другите деца. Те се опитваха да му подражават, но само той изобретяваше разни неща и ги усъвършенстваше.

Веднъж, както си играеше, Тау  хвърли примката към един от тичащите с него другари. Примката случайно се обви около врата на малчугана и го принуди да се спре внезапно. „Аха, ето това е  нова и хубава игра!“ — помисли си Тау и веднага се опита да я повтори.

Постепенно, чрез постоянна практика и старателни упражнения, той изучи отлично изкуството да хвърля ласото около врата на жертвата си. Оттогава животът на Дафари  се превърна в някакъв кошмар. Спеше ли, ходеше ли, денем или нощем, той се  страхуваше,че някой ден, безшумна  примка  ще достигне шията му и  ще го задуши.

 От първите дни на детството Тау  се опитваше  да си служи добре с ръцете, когато скачаше от клон на клон, подражавайки на някакви примати в джунглата-често  отнасяше подигравки от страна на връстниците си,но това не го безпокоеше никак.Всеки ден по цели часове се гонеше с малките маймунки по върховете на дърветата. Той свикна да прави големи скокове от шеметни височини и можеше безпогрешно и без никакво напрежение да се улови за клон, който е бясно разлюлян от вятъра. На двадесет метра височина с мълниеносна скорост скачаше от клон на клон и слизаше на земята, а след това с бързината на белката се изкатерваше по някой тропически гигант. Само на четиринадесет  години бе силен като  двадесет годишно  момче, по-пъргав от трениран атлет. И от ден на ден силите му се увеличаваха.

Животът на Тау  минаваше щастливо сред дивото  племе, защото той не познаваше друг живот и не знаеше, че по света има и други неща освен неизбродните гори и животните в джунглата. Когато навърши петнадесет години, почувства, че в сърцето му забушува нещо силно,нещо ново непознато до сега чувство.Любовта бе нахлула в сърцето му.

В племето имаше много красиви момичета,но най-красива от тях бе Айла.Пъстрите й очи можеха да омаят всяко момче,а  копринено- буйната й  коса изглеждаше винаги перфектна.Устните й -червени като кръв,а  когато се усмихнеше-цялата сияеше.Физиологията доста лесно можеше да излъже всеки един-тя бе само на осемнадесет и  изглеждаше  зряла за възрастта си.Тази нощ луната бе изключително огромна и осветяваше всяко  открито кътче. Дафари  събра всички и ги поведе към едно специално място.Когато пристигнаха там,останаха без думи.

-Толкова е красиво!-въздишаха хората.

-Изумително е!

Редица от възклицания излизаха от устата на всички.Бяха застанали върху огромни скали,разположени  на малки етажи.Около краката на хората,течаха малки рекички  вода,която падаше тихо в близко езеро,а множество от малки дървестни жаби пееха в него.Първоначално всеки бе застанал до семейството си.Тау  не отделяше очи от дивата красавица.

-Погледни я.-каза Дафари,загледан в Айла.-Напомня ми на теб,когато беше на нейната възраст.Тя е  прекрасна!-отправи комплимент към Лийна.Тя го погледна благодарно и го целуна.След малко,всички жени  отидоха да приготвят вечерята,а част от мъжете подготвяха огромни огньове.Юношите и девойките изкараха странни предмети,издаващи леки звуци-по всичко си личеше, че са някакви видове музикални инструменти,а децата играеха около тях.Цялата тази обстановка донасяше истинска радост на всички.Абена тичаше и скачаше около всички момчета,така сякаш искаше да ги предизвика на борба.Тя надвиваше всяко момче и никой не искаше да се бори повече с младата дивачка.Останалите момичета не я харесваха. За тях- тя бе момче в женско тяло.Беше по голяма от Тау с  три  години,но това не й пречеше да се забавлява с него.

-Хей!Миризливко!Ела насам!-подкани го тя.

Младокът се хвърли с всички сили към  нея и борбата започна.По всичко си личеше,че искаше да впечатли Айла.

-Как ще се бориш с  момиче,Тау?!-измрънка една от приятелките й.

-Та тя не е момиче!Погледни я! Да виждаш нещо женско в нея?!-изрече друга.

-Ако тя е момиче,ме хвърли при зверовете!

Чувайки тези думи,очите на Абена се напълниха със сълзи.Тя избута всички около себе си и избяга  зад едно огромно дърво.

-Абена!Не! Чакай!-завика Тау.По всичко си личеше,че беше доста загрижен за нея.Щом я настигна,силно я притисна към себе си.

-Остави ме!! Махай се!Не искам да виждам  никого!Всички сте зли!Само Коба ме разбира...върви си!-тя силно удряше юмруци в гърдите му.Момчето  посрещаше всеки нов удър ,но въпреки това не се отказа да я пусне.

-Слушай! Изслушай ме!! ... Искам да знаеш,че знам какво изпитваш!Никога ли не си се замисляла  по колко пъти  всеки от връстниците   ме отхвърля?Всеки ме игнорира заради това,че съм различен!Бъди щастлива ,че не си като мен.

-Предпочитам да бъда като теб отколкото  да съм момиче!

-Ти си прекрасен приятел,Аби! Чуй ме..ти винаги си била до мен.-успокояваше я аутсайдерът.Никога не спирай да се бориш за това,което искаш!Нали на това ни учат в племето?Един ден ще станеш страхотна жена.След години ще си спомниш за тези думи и ще разбереш,че съм бил прав.-каза той.

Клетото момиче жадуваше да чуе такива слова  за себе си.Досега всеки я поправяше и напомняше колко е  непохватна.

-Благодаря ти за искрените думи.Имах нужда от тях.-хлипаше тя.-Ти си ми най-добрият приятел!Никога не се променяй,Тау!..Никога..!

Двамата се сгушиха един в друг и тихо загледаха звездите.В този момент,човек можеше да остане само възхитен-облаците се бяха разнесли и ярките звезди трепваха като малки светулки в тъмното небе.

-Абена!-малък детски вик въпросително я викаше.-По малкото й братче се доближаваше все по близо до тях.Лицето му бе леко мургаво,а очите му бяха черни като маслини.

-Ето те!Мама ни вика за вечеря!Вече всичко е готово.-момченцето я хвана за ръката и започна да я дърпа.

-Не ме дърпай,Рудо! Идваме!

-На бас,че не можеш да ме настигнеш!-предизвика я Тау.

Тримата  хукнаха към останалите.Всичко беше толкова вълнуващо.Всяко семейство стоеше в  етаж от скалите,а водата нежно ги докосваше по крайниците и падаше долу в езерото.Сърцето на  Тау  затуптя силно-Айла стоеше и вечеряше пред него.Когато го видя,закачливата й усмивка озари лицето й.Момчето се изчерви и наведе глава.

-Тау!Започвай да се храниш!-подкани го Лийна.

-Мм не съм гладен.-очите му останаха впити в  красивото момиче .Накрая,когато приключи с вечерята си-тя му даде знак да се отделят от семействата си.Сърцето му стигна до седмото небе!Това наистина ли се случваше?Нима бе сън..!?

Когато слезнаха по скалите,двамата седнаха край езерцето.Младокът незнаеше какво  да направи и в този миг се сети,как Кайл-едно от по големите момчета успял да свали приятелката си.

-Това е за теб!-взе едно цвете от близките храсти и го закачи в косите й.

-О..аз..незнам какво да кажа!Много е красиво!..-остана възхитена.

Всичко бе станало толкова неочаквано бързо,че лицето на малкият романтик пламна като огън.

-Благодаря ти!-каза тя.

-Знаеш ли?Не си чак толкова лош!Другите момичета не говорят добри неща за теб.-призна си тя.

-Хех..де да бяха само те...но всъщност една от тях ми е приятел! Абена.

-Но Абена не е ...-в този момент Айла осъзна ,че момчето другарува с нея и секна изречението си.

-Какво?И ти ли смяташ Абена за странна?

-Ами.. странно е да тича след миризливия си лъв.

-Имаше такъв случай-факт е,че мирише като диво прасенце!Често се шегувам с това.... -В един момент всеки млъкна.Тишината погълна цялата обстановка.Айла приседна по близо до Тау.

-Погледни!-образите на лицата им се отразяваха във водата.-Не сме ли красиви заедно!-възкликна тя.

След това го хвана за ръката и се гушна в него.Момчето не искаше и да помръдне.Този  спомен щеше да остане завинаги в сърцето му.

-Мога ли да те попитам нещо?-запита тя.-Целувал ли си се някога?Нали знаеш както го правят по възрастните двойки?..Защото аз...

-Аз!?..Нне..не съм.-гласът му трепна.Беше наистина развълнуван.Нима щеше да целуне момичето на мечтите си?

-А би ли искал ...?

-...........-при тези думи  главата му блокира и точно тогава-нежните женски устни страстно го целунаха.Това бе наистина скъп момент за Тау.Момичето не спираше да го целува и да се притиска в обятията му.За момент,тялото му се отпусна и се строполиха назад.

-Харесва ти нали?

-Аз....да..това значи ли,че  оттук нататък сме мъж и жена??

-Искаш да кажеш като съпруг и съпруга? ....Може би ,но нека не казваме на никой!Това ще бъде нашата малка тайна.Обещай!-каза тя.

-Обещавам! ...Аз ..ъ ..няма да казвам на никого!

-Дори и на майка си!-предупреди го тя.

-Няма.-обеща Тау.

-Хайде да се връщаме горе.Ако останем още малко,ще започнат да ни търсят.Нали знаеш ..родители!

Нямаше как да откаже на такова прелестно  създание и след няма и минути-двамата влюбени  вече  катереха огромните скали. Радостта и любовта биеха в гърдите им,а нощта завърши повече от прекрасно.Никой от останалите  не забеляза отсъствието им.След като приключиха  с вечерята си ,диваците се върнаха в малкото селце.Но след тази вечер светът на дивото момче бе преобърнат .-Младокът бе срещнал първата си любов.