Легенда за Тарзан - 2016

Ето че дойде времето  на представянето на най-новият филм за човекът маймуна.



Като огромен почитател на приключенските романи и филми -очаквам  с нетърпение да видя новият римейк от поредицата за Тарзан,която ще излезе по кината през 2016.

Дейвид Йейтс (режисирал последните части от поредицата на Хари Потър)  ще ни пренесе в  дивият рай,а Александър Скарсгард ще изиграе пленителният Тарзан.

В актьорският състав ще видим и Самюел Джаксън,Кристоф Уолтс,Маргот Роби и други.

Премиера за България - 01.07.2016

Българско участие в третата част от Сагата на Планетата на Маймуните

Накратко, използвайки своя туитър акаунт, режисьорът Мат Рийвс обяви началото на снимките на „Войната за планетата на маймуните” („War for the Planet of the Apes”), като разпространи първия задкулисен кадър от филма.В момента се провежда световен кастинг за една от главните роли от Сагата. Валентин Иванов (Кейл Морроу) показва за пореден път таланта си и доказва,че за актьорът няма невъзможни неща.

"Един истински актьор трябва да изучава непрекъснато светът около себе си - култура,традиции,типажи и всичко останало. За мен всяка една роля е голямо предизвикателство.Няма невъзможни неща.  "-споделя талантът. 

Какъвто и да е случаят, след страхотния „Зората на планетата на маймуните” с нетърпение очакваме да видим развитието на историята – вярваме, че Мат Рийвс и този път няма да ни разочарова. „Войната на планетата на маймуните” („War of the Planet of the Apes”) се снима на 65 мм. лента, а премиерата е 14 юли 2017.

Да обичаш със сърцето си ..

"На излизане от водата , видяхме падащи звезди!Голяма част от тях се спускаха по тъмното небе  като малки светли  капчици . Тогава тя ме хвана за ръка и ми каза:- "Пожелай си нещо" .Аз затворих очи и си пожелах нещо красиво,прекалено нереално..-Да бъда с този човек.Защото наистина я обичах и исках един ден да отгледаме красиви и здрави деца.След това тя ми пусна ръката и ме бутна в зелената трева.Започна да ме гъделичка,опитвайки се да разбере какво си пожелах.Така и не й споделих... -усмихна се той с леко навлажнени очи. И когато разбрах след време за трагичната случка..и видях в ръката й моят подарък..тогава осъзнах,че сме един за друг ..и ще бъдем заедно..завинаги."   - Тау ( Валион) 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ако  пишеш за любов- ти сам знаеш,че тя е някъде там.За мен любовта е като призраците.

-Има я,но малцина я усещат. Да обичаш и да бъдеш обичан е едно от най-рядко срещаните чувства.Споделената любов-Затова реших в романа  си да покажа на читателят,независимо където и да си- тя  ще те намери.И то в най-неочакваният момент.  - Валентин Морроу 

Ново непознато племе в Амазонската джунгла

"Хората, занимаващи се с незаконна сеч, че унищожат племето. Жизнено важно е поруанското правителство да ги спре преди да е станало твърде късно. Членовете на племето явно са здрави и се развиват добре сами. Нужно е ние да защитим територията им, за да могат те да направят собствени избори за бъдещето си", заявява Стивън Кори, директор на лондонската група Survival.
Когато португалците пристигнали за пръв път в Бразилия, тук имало между 3 и 5 млн. индианци. Днес броят им е намалял до 350 000.
Перуанското правителство реагира като съобщи, че се влезе в контакт с ФУНАИ, за да обсъдят стратегия за защита на индианците.
Днес, 18% от амазонската джунгла е изсечена. Въпреки че темповете на обезлесяване са се забавили през последните няколко години, има данни за 39 племена, с които не е осъществяван контакт, населяващи по-гъстите части на джунглата.
От 2008 г. насам ФУНАИ ръководи периодични прелитания с военни хеликоптери над зони, за които се смята че са дом на застрашени от незаконно навлезли в джунглата фермери, дървосекачи и миньори племена. 

Дивите Деца - истории Част 2

                                                                                               Момчето птица- Русия 2008.г

Седем годишно момче, е било намерено  в една малка стая.31-годишната му майка го затваря в стая, пълна с клетки с десетки домашни птици.Детето се  е хранело от изпражненията на пернатите. Жената  третирала  сина си като друг домашен любимец. Той никога не е бил физически увреден. Тя  никога не  го оставяла  без храна, но и  не общувала с него. Единствената му комуникация била  с птиците. Той не можел  да говори, само да  чурулика. 
В момента момчето е  преместено в център за психологическа помощ, където лекарите се опитват да го излекуват.



Лобо -момичето Вълк ,Мексико - 1845-1852.г 

През 1845 г. диво момиче е било видяно  заедно  с глутница вълци да  нападат стадо кози. Година по-късно,ловец я намира да се храни заедно с вълците. Тя е заловена, но избягала. През 1852 г.  ловци са я видели заедно с две малки вълчета,но отново  им се измъкнала.
От тогава никой не я е виждал.





Джини , САЩ - 1970.г  

Когато  е била малко дете, баща й решава, че е "изостанала" и я заключва в тоалетната. Тя живее в строг, тъмен затвор в продължение на повече от 10 години. Момичето дори е спяла  на стола. Детето е на 13 години през 1970 г., когато заедно с  и майка си  отиват в дом за деца. Социален работник забелязва  нейното състояние.  Тя не може да говори или да издава някакви  звуци. В продължение на години,момичето става обект на изследване. Постепенно се научава да говори с няколко думи, но не може да ги подреди граматически. Започна да чете прости текстове,  разработени в  ограничена форма на социално поведение. В даден  период от живота си, тя за кратко е живяла отново с майка си, но след това в продължение на няколко години е била настанявана  при  различни приемни семейства, които са я малтретирали  и тормозили. Момичето се връща в детска болница, където е установено, че  е регресирала обратно към мълчание. Финансиранията за лечение и изследвания  са били прекъснати през 1974 г. Не е известно какво се е случило с нея.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

WALT DISNEY вдъхва живот за "КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА"

Уолт Дисни Студиос вдъхва нов живот за историята на дивото момче Маугли,което е отгледано от вълци в тъмните дъждовни гори на Индия.
Джон Фавро е режисьорът, известен с работата си по ЖЕЛЕЗНИЯТ ЧОВЕК. Намирането на актьор за главната роля – тази на израсналия в джунглата Маугли, се оказва истинско предизвикателство. След дълго търсене Джон  и Дисни се спират на дебютанта Нийл Сети, който няма опит, но според Фавро има невероятни чар и харизма. „КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА” оживява на големия екран по нов и неповторим начин през тази пролет. Базиран на безсмъртните истории на Ръдиърд Киплинг и вдъхновен от анимационната Дисни класика, новият прочит на вълнуващата „КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА” ще съчетае жива актьорска игра с фотореалистични компютърно-генерирани образи и CGI ефекти. 


КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА е в кината на 3D от 15 април 2016 г.

Озвучаването на героите е поверено на Скарлет Йохансон (която е и първата жена, която ще озвучава питона Каа), Бен Кингсли (пантерата Багира), Бил Мъри (обичливият мечок Балу), Идрис Елба (тигърът Шир Хан), Люпита Нионго (осиновителката на Маугли - вълчицата Ракша,), Кристофър Уокън (страховитият крал на маймуните Крал Луи).

Дивите Деца - истории

Камала и Амала,  Индия, 1920.г 

Камала е на осем години,а сестра й - Амала -12, когато са намерени в леговище на вълци. Това е един от най-известните случаи за диви деца според изследователи.Ловец разказва как ги е видял,когато излезли заедно с няколко вълка от пещера. Момичетата изглеждали ужасно,движещи се на четири крака. Когато ги прибрал в домът си-ловецът ги оставил в една стая.Децата отказвали всякаква храна освен сурово месо и всяка вечер виели като вълци.Физически деформирани,техните крайници били изключително къси,но обонянието и слухът им били развити Децата нямали никакъв интерес към останалите хора.

Амала починала същата година,а сестра й през 1929 - на 17 години. 

Иван 

Мишуков,Русия  1998

Иван е бил малтретиран от семейството си и e  избягал, когато  е само 4 години. Той е живял по улиците като просяк.Развива отношения с глутница диви кучета, и споделя  храната си с тях. Кучетата са свикнали с присъствието му и след време станал лидер на глутницата. Той е живял в продължение на две години по този начин, но накрая  е  бил откаран и  оставен  в детски дом.Сега той живее нормален живот.

Детето Леопард, Индия, 1912

Момчето е на две години, когато е осиновено  от леопард през 1912 г. Три години по-късно един ловец убива леопарда и намира три малки зверчета заедно с пет годишното момче." Той хапеше  и се бореше  с всеки, който се приближи до него, и ядеше единствено сурово птиче месо.Не можеше да говори, произнасяйки само грухтене и ръмжене."

По-късно се е научил да ходи изправен и да общува. За съжаление-детето ослепява.Заболяването му не било причинено от преживяванията му в джунглата,а било наследствено. 

Африкански Приказки

Книга..далечен,ценен спомен от  моето детство.Пълна с магия,щастие,любов-завършваща с поука.

14 храни с които ще живеете до 100 години

1. Яйца

Източник на протеини, на витамините D, A, B2 и B12, фолиева киселина и йод.

2. Козе мляко (може и бяло сирене от това мляко)

Калций, протеини и витамин D.

3. Риба

Особено богата на омега-3 мастни киселини.

4. Сладки картофи

Витамини A, B5 и B6.

5. Диви зелени

растения и билки

Съдържат много магнезий и фолиева киселина.

6. Тофу

Този соев продукт съдържа много важни аминокиселини, желязо и калций.

7. Орехи

Съдържат мед, фолиева киселина и магнезий.

8. Черен боб

Съдържа фибри, калий, желязо, фолиева киселина и магнезий.

9. Пресни плодове

Изобилстват от витамини, които варират в различните плодове.

10. Водорасли

Богати са на желязо и витамин B12.

11. Див ориз

Съдържа много фибри, магнезий и фосфор.

12. Чесън

Богат на витамините C и B6, магнезий, селен и други антиоксиданти.

13. Кралски скариди

Съдържат магнезий, цинк и селен. Много богати на витамин B12.

14. Чушки чили

Витамини C и A и антиоксиданти

Не дръж онова,което си отива,не гони това,което дошло...

"Онези, които те обичат не са заблудени от грешките, които си направил или от тъмните представи, които имаш за себе си. Те си спомнят красотата ти, когато се чувстваш грозен; цялостта ти, когато се чувстваш разбит; невинността ти, когато се чувстваш виновен; и целта ти, когато се чувстваш объркан"

Човечност

Човечност <- Клипът
-Малък социален експеримент,който показва как голяма част от  хората са станали безсърдечни.
Защо е така? 
-Защото,когато  си възрастен е задължение да работиш и изкарваш доходи необходими за твоето съществуване.НО ..дали хората знаят за твоите проблеми? А дали биха искали да знаят?
-Съмнявам се. 
Това видео ще ви разкрие,че все още има човечност..поне в малка част от обществото.

Глава III

Здравейте!

Споделям  ви  глава  III -последната глава,която ще споделя.Предстои ви запознаване с част от главните герои. Приятно четене! ,v 

                           

                                     ~ Г Л А В А  I I I ~

                                                                           Нови Чувства

Изтекоха  седем  години, откакто  детето бе  попаднало при  младата жена, а едва започваше да се приспособява към живота в  дъждовните гори.А в катеренето по дърветата изобщо не го биваше!

Понякога Лийна говореше с по-възрастните майки за скъпото си дете. Нито една от тях обаче не можеше да разбере защо то е толкова изостанало и  непохватно дори в такава проста работа — да си намира храна.

Но въпреки това Тау бе едно любопитно хлапе.С началото на тези седем години,той откриваше множество  интересни факти.А след като навърши десет, той започна да се развива  все по-бързо и догони своите връстници. Като поотрасна, вече се катереше майсторски по дърветата, а на земята правеше такива фокуси, каквито малките му братя и сестри не смееха да повторят.

Тау се отличаваше от тях по много неща. Често пъти се учудваха на хитростта му. Въпреки,че  той бе по-слаб и по-малък на ръст. Той бе все още дете, но какво дете! Още от малко дивачето се научи да прави върви, усуквайки и свързвайки дълги треви. С тези върви при всеки сгоден случай връзваше ръчичките на Абена или пък се мъчеше да я хване под мишниците и да я завърже по ниските клони на дърветата.

Играейки постоянно с връвчиците, момчето се научи да прави груби въжета и примки, с които си играеха и другите деца. Те се опитваха да му подражават, но само той изобретяваше разни неща и ги усъвършенстваше.

Веднъж, както си играеше, Тау  хвърли примката към един от тичащите с него другари. Примката случайно се обви около врата на малчугана и го принуди да се спре внезапно. „Аха, ето това е  нова и хубава игра!“ — помисли си Тау и веднага се опита да я повтори.

Постепенно, чрез постоянна практика и старателни упражнения, той изучи отлично изкуството да хвърля ласото около врата на жертвата си. Оттогава животът на Дафари  се превърна в някакъв кошмар. Спеше ли, ходеше ли, денем или нощем, той се  страхуваше,че някой ден, безшумна  примка  ще достигне шията му и  ще го задуши.

 От първите дни на детството Тау  се опитваше  да си служи добре с ръцете, когато скачаше от клон на клон, подражавайки на някакви примати в джунглата-често  отнасяше подигравки от страна на връстниците си,но това не го безпокоеше никак.Всеки ден по цели часове се гонеше с малките маймунки по върховете на дърветата. Той свикна да прави големи скокове от шеметни височини и можеше безпогрешно и без никакво напрежение да се улови за клон, който е бясно разлюлян от вятъра. На двадесет метра височина с мълниеносна скорост скачаше от клон на клон и слизаше на земята, а след това с бързината на белката се изкатерваше по някой тропически гигант. Само на четиринадесет  години бе силен като  двадесет годишно  момче, по-пъргав от трениран атлет. И от ден на ден силите му се увеличаваха.

Животът на Тау  минаваше щастливо сред дивото  племе, защото той не познаваше друг живот и не знаеше, че по света има и други неща освен неизбродните гори и животните в джунглата. Когато навърши петнадесет години, почувства, че в сърцето му забушува нещо силно,нещо ново непознато до сега чувство.Любовта бе нахлула в сърцето му.

В племето имаше много красиви момичета,но най-красива от тях бе Айла.Пъстрите й очи можеха да омаят всяко момче,а  копринено- буйната й  коса изглеждаше винаги перфектна.Устните й -червени като кръв,а  когато се усмихнеше-цялата сияеше.Физиологията доста лесно можеше да излъже всеки един-тя бе само на осемнадесет и  изглеждаше  зряла за възрастта си.Тази нощ луната бе изключително огромна и осветяваше всяко  открито кътче. Дафари  събра всички и ги поведе към едно специално място.Когато пристигнаха там,останаха без думи.

-Толкова е красиво!-въздишаха хората.

-Изумително е!

Редица от възклицания излизаха от устата на всички.Бяха застанали върху огромни скали,разположени  на малки етажи.Около краката на хората,течаха малки рекички  вода,която падаше тихо в близко езеро,а множество от малки дървестни жаби пееха в него.Първоначално всеки бе застанал до семейството си.Тау  не отделяше очи от дивата красавица.

-Погледни я.-каза Дафари,загледан в Айла.-Напомня ми на теб,когато беше на нейната възраст.Тя е  прекрасна!-отправи комплимент към Лийна.Тя го погледна благодарно и го целуна.След малко,всички жени  отидоха да приготвят вечерята,а част от мъжете подготвяха огромни огньове.Юношите и девойките изкараха странни предмети,издаващи леки звуци-по всичко си личеше, че са някакви видове музикални инструменти,а децата играеха около тях.Цялата тази обстановка донасяше истинска радост на всички.Абена тичаше и скачаше около всички момчета,така сякаш искаше да ги предизвика на борба.Тя надвиваше всяко момче и никой не искаше да се бори повече с младата дивачка.Останалите момичета не я харесваха. За тях- тя бе момче в женско тяло.Беше по голяма от Тау с  три  години,но това не й пречеше да се забавлява с него.

-Хей!Миризливко!Ела насам!-подкани го тя.

Младокът се хвърли с всички сили към  нея и борбата започна.По всичко си личеше,че искаше да впечатли Айла.

-Как ще се бориш с  момиче,Тау?!-измрънка една от приятелките й.

-Та тя не е момиче!Погледни я! Да виждаш нещо женско в нея?!-изрече друга.

-Ако тя е момиче,ме хвърли при зверовете!

Чувайки тези думи,очите на Абена се напълниха със сълзи.Тя избута всички около себе си и избяга  зад едно огромно дърво.

-Абена!Не! Чакай!-завика Тау.По всичко си личеше,че беше доста загрижен за нея.Щом я настигна,силно я притисна към себе си.

-Остави ме!! Махай се!Не искам да виждам  никого!Всички сте зли!Само Коба ме разбира...върви си!-тя силно удряше юмруци в гърдите му.Момчето  посрещаше всеки нов удър ,но въпреки това не се отказа да я пусне.

-Слушай! Изслушай ме!! ... Искам да знаеш,че знам какво изпитваш!Никога ли не си се замисляла  по колко пъти  всеки от връстниците   ме отхвърля?Всеки ме игнорира заради това,че съм различен!Бъди щастлива ,че не си като мен.

-Предпочитам да бъда като теб отколкото  да съм момиче!

-Ти си прекрасен приятел,Аби! Чуй ме..ти винаги си била до мен.-успокояваше я аутсайдерът.Никога не спирай да се бориш за това,което искаш!Нали на това ни учат в племето?Един ден ще станеш страхотна жена.След години ще си спомниш за тези думи и ще разбереш,че съм бил прав.-каза той.

Клетото момиче жадуваше да чуе такива слова  за себе си.Досега всеки я поправяше и напомняше колко е  непохватна.

-Благодаря ти за искрените думи.Имах нужда от тях.-хлипаше тя.-Ти си ми най-добрият приятел!Никога не се променяй,Тау!..Никога..!

Двамата се сгушиха един в друг и тихо загледаха звездите.В този момент,човек можеше да остане само възхитен-облаците се бяха разнесли и ярките звезди трепваха като малки светулки в тъмното небе.

-Абена!-малък детски вик въпросително я викаше.-По малкото й братче се доближаваше все по близо до тях.Лицето му бе леко мургаво,а очите му бяха черни като маслини.

-Ето те!Мама ни вика за вечеря!Вече всичко е готово.-момченцето я хвана за ръката и започна да я дърпа.

-Не ме дърпай,Рудо! Идваме!

-На бас,че не можеш да ме настигнеш!-предизвика я Тау.

Тримата  хукнаха към останалите.Всичко беше толкова вълнуващо.Всяко семейство стоеше в  етаж от скалите,а водата нежно ги докосваше по крайниците и падаше долу в езерото.Сърцето на  Тау  затуптя силно-Айла стоеше и вечеряше пред него.Когато го видя,закачливата й усмивка озари лицето й.Момчето се изчерви и наведе глава.

-Тау!Започвай да се храниш!-подкани го Лийна.

-Мм не съм гладен.-очите му останаха впити в  красивото момиче .Накрая,когато приключи с вечерята си-тя му даде знак да се отделят от семействата си.Сърцето му стигна до седмото небе!Това наистина ли се случваше?Нима бе сън..!?

Когато слезнаха по скалите,двамата седнаха край езерцето.Младокът незнаеше какво  да направи и в този миг се сети,как Кайл-едно от по големите момчета успял да свали приятелката си.

-Това е за теб!-взе едно цвете от близките храсти и го закачи в косите й.

-О..аз..незнам какво да кажа!Много е красиво!..-остана възхитена.

Всичко бе станало толкова неочаквано бързо,че лицето на малкият романтик пламна като огън.

-Благодаря ти!-каза тя.

-Знаеш ли?Не си чак толкова лош!Другите момичета не говорят добри неща за теб.-призна си тя.

-Хех..де да бяха само те...но всъщност една от тях ми е приятел! Абена.

-Но Абена не е ...-в този момент Айла осъзна ,че момчето другарува с нея и секна изречението си.

-Какво?И ти ли смяташ Абена за странна?

-Ами.. странно е да тича след миризливия си лъв.

-Имаше такъв случай-факт е,че мирише като диво прасенце!Често се шегувам с това.... -В един момент всеки млъкна.Тишината погълна цялата обстановка.Айла приседна по близо до Тау.

-Погледни!-образите на лицата им се отразяваха във водата.-Не сме ли красиви заедно!-възкликна тя.

След това го хвана за ръката и се гушна в него.Момчето не искаше и да помръдне.Този  спомен щеше да остане завинаги в сърцето му.

-Мога ли да те попитам нещо?-запита тя.-Целувал ли си се някога?Нали знаеш както го правят по възрастните двойки?..Защото аз...

-Аз!?..Нне..не съм.-гласът му трепна.Беше наистина развълнуван.Нима щеше да целуне момичето на мечтите си?

-А би ли искал ...?

-...........-при тези думи  главата му блокира и точно тогава-нежните женски устни страстно го целунаха.Това бе наистина скъп момент за Тау.Момичето не спираше да го целува и да се притиска в обятията му.За момент,тялото му се отпусна и се строполиха назад.

-Харесва ти нали?

-Аз....да..това значи ли,че  оттук нататък сме мъж и жена??

-Искаш да кажеш като съпруг и съпруга? ....Може би ,но нека не казваме на никой!Това ще бъде нашата малка тайна.Обещай!-каза тя.

-Обещавам! ...Аз ..ъ ..няма да казвам на никого!

-Дори и на майка си!-предупреди го тя.

-Няма.-обеща Тау.

-Хайде да се връщаме горе.Ако останем още малко,ще започнат да ни търсят.Нали знаеш ..родители!

Нямаше как да откаже на такова прелестно  създание и след няма и минути-двамата влюбени  вече  катереха огромните скали. Радостта и любовта биеха в гърдите им,а нощта завърши повече от прекрасно.Никой от останалите  не забеляза отсъствието им.След като приключиха  с вечерята си ,диваците се върнаха в малкото селце.Но след тази вечер светът на дивото момче бе преобърнат .-Младокът бе срещнал първата си любов.

       

По време на път...

За да създадеш нещо голямо и впечатляващо-трябва да бъдеш вдъхновяван от всичко заобикалящо те.Пътувайте,учете и обичайте!  , v 

~ Г Л А В А XI ~

                                                              

                                                                 Търсачите 

Щом се разсъмна достатъчно, та да може да се огледа цялата местност, командир Рурк изпрати по трима войници в различни посоки, за да намерят пътеката за лагера на Елис.Този командир не падаше на нивото на Сър Гордън.Той излъчваше голяма почит.С прошарена коса,сбръчкано лице и сиви очи- изглеждаше с целеустремена осанка. Елис бе станала от леглото си и с нетърпение очакваше заповедта на командира. След няколко часа,войниците се завърнаха с добра новина и цялата експедиция тръгна сред гъстата джунгла.Докато вървяха,Рурк реши да получи повече информация от младата госпожица. Той истински желаеше да скрие вълнението си, но напрегнатите му нерви и привършващите сили му изневериха.

-Скъпа госпожице...ако ми позволите да ви задам няколко въпроса...- попита я той.-Как вашият чичо си е позволил да изостави такова прекрасно цвете в тази дива растителност?Този зелен ад веднага би ви погълнал.Как така успяхте да се справите сама?Екипът на Сър Гордън не беше ли до вас?-командирът я нападаше с множество въпроси,така че Елис едва успяваше да му отговори.Самата тя не бе съвсем сигурна, дали би му споделила за вълшебните си преживявания с красивият дивак.

-Аз.. не знам от къде да започна ...Сър.

-Но моля ви! Наричайте ме само Рурк!-Възрастният мъж не криеше симпатийте си към нея.

- Бог наистина беше милостив към нас.-отвърна червенокосата госпожица. След тези думи,девойката сведе поглед. Искаше й се да му зададе един единствен въпрос, но той би изглеждал толкова глупав на фона на ужасните страдания, понесени от времето, когато тя седеше щастлива в компанията на онова красиво-диво същество, когато ядеше от горските плодове и го гледаше с влюбени очи.

-Това е съвсем така..-Рурк разбра,че не би могъл да извлече повече информация и престана с въпросите си.Той се интересуваше най- вече от легендата за лунните перли.Целта му беше да открие тези природни богатства и да стане много богат.Когато наближиха изоставеният лагер,Рурк остави няколко екипа там,а останалите щяха да вървят с него. -Мила Елис! Настоявам да останете тук! Екипите ми ще ви обслужат с всички нужди.Ще преустроят цялата обстановка,така че да се чувствате като у дома си.

-О не! Не възнамерявам да остана повече тук! Идвам с вас! Не искам да бездейсвтам и да тръпна в очакване!Решена съм! Потегляме заедно.. Мъжът харесваше решителността й и бе убеден в думите й. -Възхищавам се на смелостта ви.Рядко срещам жени като вас.Ако трябва да бъдем честни ..ще бъдете в още по- голяма безопасност с мен..от колкото с тези двадесет неудачника!-усмихна й се командира.

На другата сутрин екипажът на Рурк замина със спасителната експедиция да търси Сър Гордън. Сега отрядът се състоеше от четири моряци, трима офицери и двама лекари. Имаха и провизии за две седмици. Това беше твърде решителен отряд,по-скоро наказателен, отколкото спасителен. Беше само около два часът, когато спряха да си починат в средата на едно сечище.Близо..на съвсем тридесет метра от тях бяха разхвърлени дрехи.Синя риза с окървавени петна висеше на един клон, а някакви разкъсани панталони бяха захвърлени на земята.След броени минути,целият екип стигна до мястото на сражението.

-Командире!-извика един войник.-Трябва да видите това!-не спираше да сочи с пушката си към раздърпаната риза.

-Какво по дяволите...тук е имало някой..Елис!Това да не би да са дрехите на чичо ви?

Объркана от ситуацията и цялата суматоха около нея,сърцето й биеше с всички сили и когато видя подобието на разпокъсаните останки -тя остана без думи.

-Ттова е ....тя беше на ..чичо..-Тя взе дрипавата дреха и дълго я загледа със замъглени от сълзи очи. После я притисна до устните си, зарови лице в ризата и заплака.

-Съжалявам толкова много мила моя..-успокояваше я Рурк.Изведнъж втори войник извика името на командира.Той стана и тръгна към него.

-Сър!Разкрихме нови следи от кръв.На няма и петдесет метра водят до някаква пещара.

-Пещера?!-като чу тази дума, мъжът подскочи от превъзбуда.Отлично знаеше,че в пещерите би могъл да открие от онези бляскави скъпоценни съкровища.

-Заведи ме дотам!Вие!-отправи команда към другата част от екипа си.-Вие останете с лейди Елис тук!.-след тази заповед с решителни крачки –командир Рурк се запъти към пещерата.

-Ето я сър! Тук свършват следите.-Пред тях стоеше огромен тъмен скален отвор.От повъхността му се стичаха малки струи вода,а по високите скали растяха дребни растения. Командирът поогледа внимателно цялата обстановка пред себе си.Скалната повърхност не изглеждаше толкова здрава.Напуканите скали изглеждаха така,че всеки един момент ще се срутят,но въпреки това той не прояви никакво съмнение и каза:

-Ще влезем вътре! Нищо не може да застане на пътя ми! Е, Сър Гордън...явно не си толкова смел колкото мен. Разочарован съм! ..-каза си командира и включи фенерчето си вкато влезна навътре в безната.Около тях бе пълно със сталактити и сталагмити.Мразът тук цареше и единственият звук бе от падащите капки от горната част на пещерата.Капитанът докосваше огромните обвивки и оглеждаше всичко около себе си.Една жена от екипа му изучаваше тези природни забележителности.

-Командире.Знаете ли,че сталагмитите се образуват от капките, които са наситени с калциев бикарбонат и падат от тавана на пещерата? Този калциев карбонат се отделя поради освобождаване на част от въглената киселина от разтвора.Водата ,която прониква в пещерите се разтваря с варовика и прави химическа реакция.

-Съвсем ви разбирам д-р Уайтс,но мисията ми тук не са сталагмитите..-сурово й отговори Рурк и продължи да оглежда предпазливо.Искаше да проникне във всяко кътче.Той знаеше,че тези лунни камъни се крият в най-тъмните части на пещерата.

-Сър!-повтори д-р Уайтс.-Мисля,че това,което открих ще ви заинтригува.Елате насам!

-Само не ми споделяйте отново научни теорий за....-когато очите му попаднаха на находката,командирът загуби ума и дума.

На един огромен сталагмит имаше малки кървави следи от кървави ръчички.Пръстите не наподобяваха на човешки и бяха само четири.Тогава мъжът накара докторката да измери малките отпечатъци и да ги прерисува.

-Какво може да е това...?Пръстите изглеждат някак си ....деформирани..съвсем не са от хомо-сапиенс.-питаше се д-р Уайтс.

-Това е всичко останало,но не и вашите хомо глупости.-Командирът се държеше крайно надменно към докторката.Демонстрираше всякак,че не цени работата й.-Над главите им тъмнееше едно по тъмно петно.Процепът в скалата бе твърде тесен за да се провре нормален човек.След пълно разучаване на пещерата,Рурк се увери,че наличието на лунни камъни в тази пещера е минимално.

-Всички обратно!Тук няма нищо...-тогава дръпна д-р Уайтс настрани и й каза.

-Искам анализ на тези отпечатъци!Възможно най-бързо докторе!Дори и да са от глупавите хомо....сапиенс.

Отношенията му бяха крайно нетърпими към нея,но все пак жената обеща,че ще изследва отпечатъците.Целият екип се отправяше към изхода,когато две светещи очи ги изпращаха от малкият процеп.

Елис не пускаше кървавата дреха от ръцете си и тихо вървеше заедно с останалата част от екипа.

-Ще се погрижим напълно за завръщането ви обратно!След три дни ще се прибереш с първият ни екип.–обеща й Рурк.

Горкото момиче беше толкова съсипано,че не чуваше думите му.

Чувство на самота витаеше из цялата местност,а тя неусетно се предаде на цялата група,която се отправи към лагерът.Докато Елис стоеше пред прага на стаята си, потънала в мислите си, командирът влезе в къщата.Тя влезна след него и видя, че в нея сега има много повече неща, отколкото преди.Неща от родната й земя — походна кухня, съдове, пушка и много патрони, одеяла, консерви, два стола, койка, няколко вестници и книги, повечето френски.Момичето твърде силно желаеше отново да види дивото момче.Искаше да му напише нови писма и да се сбогува с него. Приближи се до масата, и видя отгоре две празни бележки, тя ги взе и помоли командира да излезе от покоите й.Когато остана сама,тя седна на стола и се залови с писмата.

Проблемът беше,че не знаеше къде да намери горският човек. Джунглата за нея изглеждаше като един огромен растителен лабиринт.Тя знаеше,че дивакът нямаше да стъпи повече в лагера.В мислите й се въртеше единствено свирепият му образ-готов на всичко за да й осигури безопасност.Тау – първият мъж в живота й.Само три букви,а когато изричаше името му- безбройни емоции бушуваха в нея. Едва го бе срещнала,а сега трябваше да му каже -сбогом.Искаше й се да сподели емоциите си с някого,но нямаше с кого.За момент помисли и след това грабна още един лист и започна да пише:

“Пътуването до тук отне един от най-скъпите мъже в живота ми.Тази буйна и гъста растителност ме предразположи към чудно спокойствие и бих искала да остана тук завинаги!

Никога не бях очаквала,че нещо би ме привлякло толкова...колкото природата и...един мъж.Как е възможно,накъдето и да погледна виждам него-неговият лик.В погледът му има толкова много мистика и магнетизъм,че всеки път като го видя.. и просто...не мога да опиша как се чувствам.Не бях си представила,че в този рай има хора –живеещи в мир,незнаещи за съществуването на човешката цивилиция,докато ние си блъскаме главите в засиленото ежедневие и се справяме с делнични проблеми.Живеем нормален-забързан живот и нямаме представа какво изпускаме през останалата част от времето.Ние не сме

свободни,племената тук са свободни и открити.С голямо удоволствие бих останала поне още малко за да опозная традициите им.Но нека не бъда лакома..все пак се радвам,че съдбата ми даде тази възможност да се откъсна от нормалният живот и да се запозная с дивото.Не бих могла да забравя..влюбена съм ...в този рай и дивият мъж.”

Денят беше твърде тежък за всички търсачи,а най-тежко бе за горката Елис.Сега тя беше съвсем сама и единственото важно нещо бе да срещне отново този млад дивак.Скръбта бе навестила сърцето й. Тя не знаеше какво я очаква,когато попадне отново в цивилизацията.Непрекъснатата музика на джунглата — шумоленето на листата, жуженето на насекомите, гласовете на птиците и маймуните - я унасяше с ласкав, приспивен шепот.Най-после красавицата потъна в спокоен сън и се събуди чак след пладне.След събуждането си пак изпита странното чувство на пълно объркване, което този път обаче премина значително по-бързо, и като погледна през прозореца на стаичката си, видя един човек, застанал отвън.Командир Рурк не отделяше поглед от нея и с лек жест я поздрави. Мъжът забеляза, че тя не отговори на неговия поздрав, но не почувства никакви опасения от това. Все пак беше преживяла толкова много. Сега не беше време да й дотяга със своята личност.

-Др-Уайтс! Как вървят изследванията ви от пещерата?

-Не съм сигурна,че бихте искали да се запознаете с тях,Сър. По скоро ..не бихте искали да повярвате на това.-с объркан тон жената се опитваше да се обоснове.

-Моля ви ..накарайте ме да повярвам.Целият съм в слух. За момент Д-р Уайтс се огледа и най-предпазливо го покани в стаята си.Изглежда,че не искаше да споделя всичко с екипите.

-Сър..нека приемем,че .... не сме единствени.

-Какво искате да кажете с това? Разбира се,че не сме! Целият екип..

-Не..Сър.Исках да кажа,че тук преобладава друг вид.Вид,който се смята за изчезнал.Дори повечето професори и археолози биха декларирали,че това,което намерихме е измама..

-Д-р Уа...-за момент жената го прекъсна и му предложи да седне.

-Моля ви.Нека ви обясня всичко! Изглежда,че този остров се е сформирал в най- ранните етапи на епохата! Тук не обитават хора,а нещо повече.Някои от животинските видове тук са еволюирали в хуманоидни същества!-Когато слушаше всичко това –командирът я гледаше с подигравателна усмивка и с голямо нетърпение очакваше да завърши лекцията си.Тези същества се водят едни от най-древните..още от ерата на динозаврите.Моля ви нека ви докажа.В изображенията на това подобие на човешка ръка се включва и лека ципа.Ето погледнете тук.Пръстите са им по дълги и големи,нямат пет като нас,но сензорите за чувствителност са на много по високо ниво от човешките.Знам какво си мислите в момента.По този начин мислят и

останалите скептици.Дори и да ги открием и вземем такъв индивид в Ню-Йорк – много от хората биха казали, че това е някаква измама.

-Добре ви разбирам,Д-р Уайтс.И това,което ще ви кажа може би ще ви учуди.Да,вярвам ви!Мислите ли,че след дългата ми практика във военната академия не сме се срещали с подобни случаи? И все пак .. дори и тук да има нещо като вашите ―гущери‖ – не искам тази тема да излиза от тази стая.Забравете за следите...забравете за пещерата...А сега ще се заема с този така наречен ваш ―доклад‖ – Рурк взе материалите й в себе си.Погледът на жената говореше само едно- тя никога повече няма да открие нещо подобно в живота си.Рурк се запъти към входа на вратата и с жест за довиждане й напомни:

-Все пак знаете за какво сме тук..нали така ,докторе? Вие сте умна жена и не мисля,че ще е нужно за да ви напомням.В знак на съгласие-жената сведе глава към земята.

Командирът не издържа от издрънканите глупости на д-р Уайтс и свика всички екипи в главната кабина.Той повдигна въпроса, който вълнуваше всеки един. Заговори със сериозен глас на една публика, която също беше сериозна.Сред огромната навалица се присъедини и Елис.Тя нямаше ни най-малка представа какво ще чуе в следващите минути.Единственото от което се вълнуваше бе дали ще срещне отново онова диво създание.

-Напомням на всички вас за какво сме тук! В тази смрадлива дивотия!..Но преди да започна със своята реч-бих искал да дам думата на някои от вас!-когато говореше на всички,Рурк не спираше да гледа клетата лекарка.

-Сър..Ако ми позволите..-извика един мъж.-Нашата мисия е да изтеглим всички ресурси от островът,но главната цел са лунните камъни и подземният древен свят Валион.По легендата на картите пише,че точно в проходите за Валион се намират лунните съкровища.Елис остана вкаменена.Тя не си бе и представяла,че всичките тези екипи планират високо откритие за цялото човечество.Командирът одобрително направи крайно заключение след което отпрати всички екипи обратно.Малцина бяха запознати с легендата за подземните градове и земите ― В А Л И О Н‖ .В тези подземия се държали най-великите тайни за човечеството и всичко останало.Младото момиче не успя да разбере много от кратката презентация на войника и закрещя към Рурк.

-Как можахте!?- объркана и ядосана,Елис не спираше да протестира.

-Скъпо дете,след няма и два дни си заминавате.Не беше нужно да ставате свидетел на този съвет.Смятам с това да приключа.Момичето се опита да защити мнението си,но така и не успя и излезе от стаята.

-Госпожице!-извика един млад войник.

-Остави я. Никъде не може да отиде. Ще се върне.-каза Рурк.

Момичето беше в шок.Не знаеше как да предизвика вниманието на Тау,а при мисълта,че времето й изтича-това я убиваше.Взе бележките си и се втурна в огромната растителност.Вече нямаше какво да изгуби,освен доверието на дивият си приятел.С огромни крачки,почти тичайки в

обширната зеленина като късаше наоколо огромните храсти,опитваше се да привлече колкото се може повече внимание.Ако изпадаше в беда,тя бе сигурна,че ще срещне своя спасител. На разстояние от няколко метра момичето почти се изгуби, едва се очертаваше силуета й. Ако разстоянието беше по-голямо, тя напълно се скриваше в меката, бяложълтеникава мъгла. - Ах, проклета мъгла! -продума Елис закашляйки се. Тя едва можеше да говори от вълнение. Цялото й същество се намираше в очакване и очите й нито минута не се отклоняваха от заобикалящата я обстановка.

Цитати

                                             

За Авторът

Представяне

Представяне 

В А Л И О Н   

Привет на всички! 

С първият си пост ще направя кратко представяне на първата си книга от сагата "В а л и о н",която започнах да реализирам през последните години.

Реализирането на моят проект започна в началото на 2007 година.Тогава бях в началото на тийнейджърските си години и се занимавах  предимно с изобразително изкуство,но в течение на времето-започнах да създавам нещо изключително голямо-една  вълнуваща история,пълна с много любов,трагедия и вярност.Книгата е написана толкова вълнуващо, че реалността и историята се размиват.... Историята пренася читателя и в даден момент той става героя.